Повече от час Лотар Матеус отговаряше на въпросите на "Труд", без да поглежда към двата си вибриращи мобилни телефона. След интервюто Матеус разпалено обясни пред дъската тактическите си виждания за националния. "Ето, когато по лявото крило атакува и центрира Мартин Петров, искам не само централният нападател да влиза в наказателното поле. Тримата зад него също да са там! На върха може да е Рангелов, може да е Макриев, зад него - Домовчийски, Попов... Напред сме добре, има конкуренция. Но... виждате ли защитната четворка? Там трябва да търсим варианти. Надявам се със завръщането на Станислав Манолев да се стабилизира флангът. Разчитам много на Иван Иванов, Петър Занев ме изненада приятно..." Матеус говори повече от 60 минути, можеше и повече от 600. Времето му обаче не стига за всичко. Поел е управлението на подхлъзналия се БГ-автомобил в движение и иска да използва всеки ден, за да го вкара в правия път. За тази цел освен да говори, трябва и да действа. Тогава Лотар е в стихията си.
- Как бихте конструирали идеалния футболист от днешните идоли на публиката?
- Бих взел дрибъла и подвижността на Меси. Удара на Роналдо. Защитните качества и голямото сърце на Лусио. Играта с глава на...
- ...на Лечков?
- Да, играта с глава на Лечков е добра, дори болезнено добра. Разбрах шегата и намека за онзи мач в САЩ. Сега Жигич е много силен играч с глава. Клозе също.
- Кое ви доставя повече удоволствие - да работите за национален или клубен отбор?
- И двата типа работа. Като клубен треньор имаш повече влияние върху отбора, защото се занимаваш с него всекидневно. В националния работата е различна. Футболистите идват от различни отбори с различни системи в различни държави. Те трябва да бъдат обединени в едно. Сложна задача е. Като национален треньор имам само два-три дни преди мач, а в клуба се работи всеки ден. Цялата подготовка, която имах за гостуването на Уелс и която се е видяла тежка за футболистите, беше три дни. За това време трябва да формирам един отбор с една система от тези различни играчи.
- Кога говорите на високо в съблекалнята и кога спокойно?
- Зависи от атмосферата. Когато отборът сам осъзнава, че играе лошо, тогава високият тон не помага с нищо. Трябва да си държим езика зад зъбите. Това е психология. Позволих си по-висок тон, но не крещене, на полувремето в Кардиф. Защото забелязах, че не играем концентрирано, не показваме играта, която трябва, за да спечелим мача. Тогава повиших тон. Станах по-агресивен, по-шумен: "Ако искате да загубите мача - играйте така! И ще паднем. Но! Вие имате качества. Трябва нещо да покажете! Да покажете страст, агресивност, комбинативност. Всичко това ми липсваше през първото полувреме." Футболистите излязоха и заиграха така, както очаквах. Поне между 45-ата и 70-ата минута. След това пак се отпуснаха. Това повече не го искам! Искам моят отбор да определя играта! Особено срещу по-слаби отбори. Да контролира мача поне в 80 минути. За 90 е много трудно.
- Значи на българските играчи им липсва концентрация?
- Концентрация означава кондиция. Който не притежава кондиция в средата на второто полувреме, не може да работи концентрирано. Не може да бъде самоуверен и не може да постига резултати. България е загубила своята самоувереност. Аз искам да я върна. С победите над Уелс и Саудитска Арабия, с предстоящата контрола със Сърбия до квалификацията напролет.
- Казахте веднъж, че в България гледаме прекалено много назад. Но там е нашата футболна гордост.
- България може само да се гордее с отбора от 1994 г. и неговото постижение. Имаше великолепни футболисти. Но наистина не бива да се говори прекалено за миналото. А то да се използва като отправен пункт и като доказателство, че подобни успехи могат пак да бъдат постигнати. България мечтае за успехите от 1994-а, Унгария - за 1954-а, ние живеем обаче в 2010 г. и трябва да помислим какво можем оттук нататък. Да поставим ново начало и след няколко години да опитаме да постигнем нещо голямо.
- Разкажете ни как минава един ваш ден!
- Трудна работа. Защото всеки ден е различен. В момента се скъсвам от пътуване, защото искам да гледам футболистите си. В края на следващата седмица ще бъда три дни в Москва и Санкт Петербург да наблюдавам българите в руското първенство. След това отивам в Англия, а после съм планирал пътуване до Турция. Споменах вече, че ще гледам ЦСКА срещу "Рапид" във Виена. Виждате, че съм непрекъснато в движение. Трудно е наистина да рамкирам как минава един мой ден. Графикът ми е гъвкав. Седя малко вкъщи, постоянно съм на път, но... такава ми е работата. Аз я харесвам!
- Какво става с Божинов?
- Генерално "Парма" е в лошо състояние. Играе дефанзивно, което прави още по-трудни задачите на един нападател да получава шансове и да ги използва. И да показва, какво може. От друга страна, съм убеден, че за нас Божинов е много важен. Има огромен потенциал. За съжаление и с много контузии в последно време, което се отрази на формата му. С дисциплинирани и концентрирани тренировки той може пак да бъде такъв играч, какъвто иска да бъде и да ни помогне.
- Като играч не сте печелили само Шампионската лига. Липсва ли ви?
- Не.
- Като треньор липсва ли ви?
- Не още. Като треньор на дневен ред е европейското първенство. Вярвам, че най-малкото ще успеем да завършим на второ място. И тогава виждам шанс в два мача срещу един отбор да успеем да се класираме.
- От кой треньор сте научили най-много?
- Разберете - трудно е да говоря за толкова големи имена и да избера едно от тях. Попадал съм често в точния момент на точния треньор. Ще ви дам за пример първия ми треньор Юп Хайнкес в "Борусия" (Мьонхенгладбах). Той заложи на млади футболисти. Ако бях в по-голям клуб с треньор, който залага на опитни играчи, едва ли щях да получа такъв шанс. Имах този късмет.
- Следващият ви съперник Отмар Хицфелд, треньорът на Швейцария, е ваш приятел, нали?
- За последно говорих с него на световното. Прочетох в интервю, че е радостен да играе срещу нас и срещу мен лично в квалификациите. Той цени моите качества. Казвал го е и преди няколко години, тогава бях още в началото, и той изрази увереност, че ще стана голям треньор.
- Казвали ли сте му, че ако не ви беше сменил във финала срещу "Манчестър Юнайтед", "Байерн" щеше да спечели Шампионската лига?
- Той не ме е сменил. Аз дадох знак, че съм уморен след 80 минути. Няма гаранция, че ако бях останал на терена, щяхме да спечелим. Но може да е било лош знак от моя страна.
- Най-великият момент в кариерата ви?
- Като футболист не мисля, че може да постигнеш нещо повече от това да спечелиш световната купа като капитан на отбора си. Моментът, в който президентът на ФИФА ти дава трофея в ръцете, не се забравя. Като треньор - беше голямо чувство с отбор като "Партизан" да влезем в Шампионската лига тогава. Да спечелим първенството на Сърбия се очакваше, но да влезем в лигата - не. И то като отстраниш големия "Нюкасъл" тогава в два мача, след като в първия си загубил! Беше малко чудо. Като на България през 1994 г.
- После играхте с "Реал" (Мадрид) на Роналдо.
- Беше онзи голям отбор с Фиго, Зидан, Бекъм, Роналдо... Можехме да ги бием с 5:0 в Белград, а свършихме 0:0. Бяхме по-добрият отбор, но нервите на играчите не издържаха да вкарат някое от многото положения пред такава сцена и такива актьори.
- Как намирате например храната в България?
- Струва ми се тежка. Силна, много хранителна, калорична. Човек трябва да внимава, защото бързо може да напълнее.
- Какво избягвате?
- Абсолютно нищо. Ям всичко. Обичам да опитвам нови неща, различни вкусове. Типични за страната. На българската трапеза няма да посегна към спагетите, а към салатите и ястията, които дори не знам как се казват. Искам да опитам по малко от повече блюда. Тук ядете много месо, нали?
- Да.
- Като в Сърбия. Забелязах, месото на скара е подобно.
- Опитахте ли българската бира?
- Опитах българско бяло вино. Не очаквах, че е толкова добро. Знам, че добри са италианските, френските вина. Не бях опитвал българските. Предпочитам на вечеря чаша вино и минерална вода, пия по-малко бира.
- Знаете ли кой е футболистът с най-висок рейтинг в България?
- Кой?
- Министър-председателят.
- О, да, да, разбира се!
- Познавате ли го вече?
- Не. Разбрах, че е фен и играе футбол. Надявам се, че ще се запознаем. Разбрах, че са в добри отношения с Ангела Меркел. Нали тя гостува в България скоро? Надявам се, че ще идва на мачовете. Това е важно за нас - ще се радвам на всички важни хора, които идват на стадиона и да бъдат част от успехите.

Боян Бойчев, Ангел Виденов, "Труд"