Специален гост в днешното издание на рубриката „20 ВЪПРОСА КЪМ..." е волейболистът, който оказа спешна помощ на националния ни отбор по време на световното първенство в Италия. По покана на селекционера Силвано Пранди, от плажа той се озова в залата, за да замести контузения Андрей Жеков. Видя се, че разпределителят е един от малкото състезатели, на които и плажният волейбол, и този в зала им се отдават еднакво добре. Представяме ви втория плеймейкър на националния отбор и Пирин Балканстрой (Разлог), представител на най-силната двойка в плажния ни волейбол (б.а. в тандем с Невен Нешев) и един от най-харесваните родни волейболисти - Константин Митев в едно интервю за Sportal.bg...

- От пясъка попадате в залата за подготовка с националния отбор. Как се почувствахте, когато получихте поканата от Силвано Пранди?

- Изобщо не е лесно да попаднеш от плажа в залата, особено за да играеш волейбол на такова ниво, но за мен това беше огромно предизвикателство.

- Със сигурност играта Ви е направила впечателние на селекционера, за да Ви повика. Колко Ви струваше, като тренировки и усилия, тази повиквателна?

- Тренирах много и преди да получа поканата за националния отбор и след това, по време на подготовката. Аз съм такъв, че непрекъснато искам да израствам и да научавам нови неща за тази игра. Знаех, че попадайки в националния отбор, сред такива професионалисти, ще науча много. Така и стана и сега зависи само от мен как ще използвам наученото.

- Имахте ли самочувствието да заместите Андрей Жеков?

- Всеки, който е в националния отбор има самочувствие, а това дали съм успял да бъда достоен негов заместник, хората трябва да кажат.

- Кой най-много Ви помогна, за да се климатизирате в отбора?          

- Всички ми помогнаха - и треньорският щаб, и съотборниците ми. Всички ми даваха съвети, вярваха в мен и аз само мога да бъда горд, че съм бил част от този колектив.

- Доволен ли сте от своето представяне в Италия? Владо Николов каза, че сте спечелили мача с Германия, благодарение на Вас?

- На Владо Николов мога да кажа едно голямо "благодаря", защото той наистина вярваше в мен и ми помогна много. Благодаря му за думите, а аз бих добавил само, че в мача срещу Германия не започнах на нужното ниво, но заради спокойствието в отбора, успях да стабилизирам играта си и бях един от тези, които победиха Германия.

- А какво е обяснението Ви за седмото място, което зае отбора. Какво не ни достигна - шанс, умения, психика, сплотеност...?

- Късмет и шанс. Имахме изпълнители, положения,  възможности, бяхме готови, но уви, волейболът е игра на грешки. Не виня никого, защото в едно съм сигурен  - всеки даде всичко от себе си.

- Какво е мнението Ви за жребия ни за Евроволей 2011 и този за Световната лига?

- Има хора, които трябва да си дават мнението за жребия. Ние трябва да играем и да постигнем нещо голямо. Затова не трябва да се плашим, от когото и да било. Трябва всеки мач да излизаме за победа и не трябва да има отбор, от който да се страхуваме.

- Какво трябва да променим, ако искаме на европейското първенство догодина да оставим бронзовите медали на някой друг и да се окичим или със сребърни, или със златни?

- Трябва всички хора, които обичат волейбола, нашите фенове, да бъдат зад нас и в добри, и в лоши моменти. Ние даваме всичко от себе си, за да защитаваме честта на България и винаги се опитваме да покажем една красива игра. Понякога се получава, друг път не, но това не е защото сме го направили нарочно. Ако точно в тези, не много успешни за нас моменти, усетим подкрепата на хората, не само ще израстнем като отбор, но и нещо повече - ще се обединим като народ и ще станем по-силни.

- Нека погледнем и към родното първенство. Какво очаквате от предстоящия сезон?

- Ще се опитаме да играем хубав волейбол и всеки мач ще излизаме за победа, което няма да е никак лесно. Няма от кого и от какво да се плашим. В момента сме отбор, който може да падне единствено и само заради свои собствени грешки. Трябва ни още малко, за да намерим истинското си лице, да създадем още по-благоприятна атмосфера в отбора и да си изградим дух на победители. Когато това стане, ще можем да покажем много.

- Да очакваме ли лятото отново да Ви видим на плажа заедно с Невен Нешев?

- След известно време ще стане ясно какво ще правим, но със сигурност няма да се откажа. С Невен се подкрепяме взаимно, разбираме се чудесно и все още не сме показали нищо.

- С него имахте голяма мечта - участие на Олимпиадата в Лондон през 2012г. Ще се борите ли за осъществяването й?

- Както казах, с Невен все още не сме показали какво можем, така че скоро ще стане ясно какво ни предстои.

- Като цяло къде се чувствате по-добре - на пясъка или в залата?            

- Плажният волейбол е много по-различен от този в зала. Чувството е различно и не мога да определя къде се чувствам по-добре. Някой ден може и да разбера.

- Що за човек е Константин Митев извън волейбола?

- Човек с чувство за хумор, който държи на семейството и приятелите си. Много съм борбен и понякога разсеян, което ми пречи и се опитвам да го изкореня. Старая се да не наранявам никого, въпреки че напоследък не ми се получава много. Хубавото е, че от всяка ситуация успявам да си извлека поука.

- За какво мечтаете в личен план?

- Колкото повече мечтая, толкова повече мечтите ми се сбъдват и се появяват нови. Винаги има за какво да мечтая.

- Как една жена може да стигне до сърцето Ви?

- Да ви кажа честно и аз не знам как. Знам обаче, че всяка жена има шанс.

- Какъв тип хора могат да Ви спечелят за приятел?

- Истинските. Колкото по-открит е един човек, толкова по-добре.

- Какво Ви натъжава?

- Завистта. Натъжава ме и фактът, че през повечето време съм далеч от семейството и приятелите си. Друго, което ме натъжава и дразни е мързелът. Хората уж нямали време да спортуват и да се хранят правилно и затова напълнявали и се разболявали, а всъщност мързелът е в основата на всичко.

- А какво Ви кара да се усмихвате?

- Аз се смея много често. Остроумните хора са тези, които ме карат да се усмихвам.

- На кого и за какво искате да кажете "благодаря"?

- На майка ми, която ме е родила и на баща ми, който ми показа правилния път в живота и каквото и да се случва винаги е зад мен. Искам да благодаря и на брат ми, който е уникален волейболен талант и има много добро бъдеще. Само от него зависи как ще използва този талант. Аз му пожелавам успех. Много го обичам и винаги ще го подкрепям. Всичките ми роднини са невероятни. Благодаря им, че винаги са ме подкрепяли и са били до мен в най-трудните моменти в живота ми. Тогава приятелите се оказват малко и само роднините са  тези, които могат да ти бъдат истинска опора.

- Как презареждате батериите си?

- Чрез положителните хора, които винаги са до мен.

ЛЕКСИКОН:

Любима храна: Пиле с ориз и таратор.

Любима напитка: Кока-кола.

Любим филм: „Гладиатор".

Любим дизайнер: Нямам.

Любим отбор: Борбеният отбор с характер, този, който никога не се предава.

Любим спортист: Касиус Клей, по-известен като Мохамед Али.

Любим парфюм: Нямам любим. В момента съм с „The One" на D&G.

Любима марка автомобил: Ауди.

Любим политик: Без коментар.

Любимо място: У дома.

Хоби: Покер, риболов, танци, баскет, футбол, тенис на маса, шах, табла и естествено седене пред компютъра.

снимки: Личен архив