През 80-те години на ХХ век един симпатичен отбор кара света да го обикне. Това е националният тим на Дания, наречен от всички Червения динамит. На три последователни големи първенства наследниците на Хамлет изиграват мачовете, достойни за четката на изкусен художник. Всичко започва на "Уембли" през 1983 г. В основата на всичко пък е един германец - Сеп Пионтек.

"Аз съм германец по паспорт, но датчанин по душа", обича да казва известният треньор. Пионтек има зад гърба си над 300 срещи за Вердер (Бремен), а за кракто е и национал на ФРГ. На 1 юли 1979 г. бившият десен бек е представен официално за селекционер на Дания. Следва взривяващо десетилетие! Специалистът бързо си спечелва прозвището "телефонен треньор". Скоро след своето назначение той казва: "Нямам нужда от продължителни лагери. Просто хващам телефона и звъня на моите момчета. Те играят в големи европейски клубове и знаят как да играят футбол". По-късно Пионтек допълва: "През 1982-а си бях набелязал 34 по-талантливи играчи, с които да тренирам по-продължително, но за един сезон от тях останаха само 17 - другата половина напусна страната".



По време на кратките лагери германецът успява да създаде приятна атмосфера, в която свободата и шегите са на преден план. Самият Сеп обаче е винаги сериозен и почти никога не се усмихва. "Никога не се крием, никога не отказваме интервю, винаги се спираме за автографи. Може би и затова журналистите пишат винаги добри неща за нас", споделя шеговито голмайсторът Пребен Елкер - Лудия кон. Чат-пат той се шмугва някъде на по-скрито, за да запали по цигара заедно със стопера Иван Нилсен.

"Когато започнах работа в родината ми, бях твърде млад, за да мечтая за успехите, които впоследствие постигнах. В началото работих 4 години в Западен Берлин. През тези години търсех себе си, експериментирах, изграждах своя почерк в работата. После отидох в чужбина - прецених, че във ФРГ има много добри треньори и за един млад и неизвестен специалист е доста трудно да пробие. В Дания конкуренцията е по-малка", разказва Сеп Пионтек в книгата "Футболни гости".

"Силата на един отбор зависи от класата на неговите лидери. Франция например нямаше да бъде същата без Платини, Жирес и Тигана. Едва ли сте чували името Мотаб - моят бивш треньор във Вердер. От него научих, че трябва да избирам само играчи, които притежават чисто футболни умения, а не да давам предимство на физическите данни. За съжаление днес (б. а. - 1986 година) много треньори правят точно обратното. С всеки изминал ден футболът става все по-атлетичен", казва още германецът.



И ето че стигаме до онзи мач на "Уембли" през 1983 г. Англия срещу Дания в пряк сблъсък за място на Евро'84. Играе се за всичко или нищо. Фил Нийл отбива топката с ръка пред голлинията на домакините - дузпа! Алан Симонсен срещу Питър Шилтън. Гол! Датчаните се класират за финалите. По това време именно Симонсен е голямата звезда в датския състав. Носителят на "Златната топка" за 1977 година, който е единственият играч с голове във финални срещи за КЕШ, КНК и Купата на УЕФА, обаче съвсем скоро ще приключи с големия футбол. Още в началото на Евро'84 кракът на Датския принц е счупен от френската върлина Ивон Льо Ру. Мануел Аморос пък удря с глава лявото крило Йеспер Олсен, което му носи червен картон. Франция все пак печели с 1:0, но Дания съвсем не смята да се отказва от борбата в групата.

Следва размазващо 5:0 над Югославия и още по-шеметно 3:2 над силния тим на Белгия. До 41-ата минута "червените дяволи" водят с 2:0, но накрая победата е за датчаните. За полуфинала в Лион срещу Испания се говори и до днес. Сьорен Лерби открива от малък ъгъл, но с попадение на своя джокер на турнира Антонио Маседа испанците докарват нещата до продължения. Вратарят на "Ла Роха" Луис Арконада прави 3-4 невероятни спасявания и се стига до дузпи. Нали казват, че най-добрият греши винаги от бялата точка? Така става и сега - Елкер (със съдрани гащи) праща топката над вратата. Испания отива на финал. По ирония на съдбата футболистите на Мигел Муньос се оказват палач за състава на Пионтек и на следващите два големи турнира.



За световното в Мексико'86 датските национали вече са се пръснали по някои от най-силните клубове в Европа - Джон Сивебек и Йеспер Олсен са в Манчестър Юнайтед, Нилсен - Фейенорд, Лерби - Байерн (Мюнхен), Елкер - Верона, Михаел Лаудруп - Ювентус, Франк Арнесен - ПСВ, Ян Мьолби - Ливърпул и т.н. Отборът играе в 3-5-2, като в атакуваща фаза се стига дори до 3-1-6. Капитанът и ветеран Мортен Олсен държи защитата като либеро, а Сьорен Буск и споменатият вече Иван Нилсен допълват триото отзад. Напред е тандемът Елкер - Лаудруп, а останалите петима в средата нямат определени функции. Това кара специалистите да виждат общо между Дания от 80-те години и холандския Тотален футбол от 70-те.

На финалите в Мексико Сеп Пионтек въвежда половинчасови тренировки с кислородни маски с разреден въздух. Датчаните попадат в "групата на смъртта" - заедно с Шотландия на Алекс Фъргюсън, шампиона на Южна Америка Уругвай и световния вицешампион ФРГ. А това е първото им участие на световно първенство. С гол на Лудия кон в 57-ата минута е изкована победа над Шотландия в дебюта. Следва голяма експлозия!

На 8 юни се ражда прякорът Червения динамит. Мексиканците (на испански Дания се изписва Dinamarca) наричат така отбора, разбил на пух и прах Уругвай. "Уважаеми приятели на футбола, добър ден от Суидад Неца! Ще гледаме мача от световното първенство в Мексико между отборите на Дания и Уругвай", обявява по Българска телевизия Никола Ексеров. У нас срещата е излъчена на пълен запис от 18:15 часа на 9 юни. 6:1 за европейците, а голямата звезда на "Ла Селесте" Енцо Франческоли изглежда като смирен послушник от атонските манастири. От другата страна хеттрик на Елкер и по един гол на левичаря Лерби, "Михелино" Лаудруп и Йеспер Олсен - Бълхата почти късат уругвайската мрежа.



След този легендарен мач Червения динамит става нещо като фаворит за световната купа. Цял свят сваля шапка на победителите. България не прави изключение. "Дания - Уругвай 6:1! Летвата е вдигната високо - Мундиал'86 има вече своя критерий", пише "Народен спорт". Седмичникът "Старт" отбелязва: "Дания! Какво съзвездие! Колко най-бляскави звезди". За Пребен Елкер е написано, че притежава криминален инстинкт към гола. "Силата на нашия отбор е в колективната игра. В това, че успешно съчетаваме кратките паузи с взривни действия на всички футболисти", твърди той.

Прогнозите за водеща роля на Червения динамит в Мексико'86 се засилват още повече след последвалото 2:0 над ФРГ на Франц Бекенбауер. Години по-късно хер Пионтек ще признае, че някъде тук момчетата му са загубили представа за реалността, което, разбира се, скоро се оказва фатално. Впрочем по това време Диего Марадона изрича интересни слова. Запитан какво мисли за победата на Червения динамит над Бундестима, капитанът на Аржентина споделя проницателно: "С датчаните можем да играем още утре, но западногерманците бих искал да срещна чак на финала".



На осминафиналите обаче "динамитът" на Пионтек се самовзривява. И отново срещу Испания! Четири гола на Емилио Бутрагеньо, пет пропуска на Елкер пред Андони Субисарета и едно грешно връщане на Олсен към вратаря водят до 5:1 за испанците. Това е мачът на кариерата на Бутрагеньо. За разлика от Лудия кон пред рамката на Суби, Ястреба няма проблеми около датското вратарско поле. Испанският голаджия обаче е критичен към себе си след този митичен двубой: "Бях много слаб през първото полувреме".

"Тъжен край като в Андерсенова приказка", въздъхват по света по адрес на Червения динамит. "Когато водиш с 1:0, трябва да се опитваш да задържиш топката повече време. Вместо това моите играчи непрекъснато искаха да покажат майсторството си", констатира Сеп Пионтек след фиаското. Между другото зрителите на БТ гледат разширен репортаж от мача в Керетаро близо един ден след изиграването му.



На Евро'88 Червения динамит няма блясъка от Франция и Мексико. Отново препъникамъкът се казва Испания. Съставите на Пионтек и Муньос си спретват трета паметна среща в рамките на четири години. Крайният резултат сега е 3:2 за "Ла Роха" в един от мачовете на шампионата. Бутрагеньо бележи гол от засада, заради което датчаните понасят още по-тежко съдбата си. Следват логични загуби от фаворитите ФРГ и Италия и този път датският барут не води до гърмеж. Тогава никой не предполага, че наследниците на Олсен, Лерби и компания ще покорят Европа след четири години в Швеция. Но точно това се случва.

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: [email protected] или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!